неделя, 30 май 2010 г.

Лондон - най-новата ми любов!


Британският музей отпред




Това е най-старият експонат в Британския музей на 1 милион и 800 хиляди години. Както каза една приятелка: "Много як камик!" :)


...



Лондон го бях планирала преди близо четири месеци. За това време се случиха страшно много неща, а последното беше вулканичният прах на 17 май, деня преди да излетим. Цял ден се чудих – ще излитаме или няма да излитаме, понеже имаше възбрана по Лондонските летища и ги следях нон-стоп on line. Когато следобяда литнаха 3 самолета за Лондон макар и със закъснение, разбрах, че жребият вече е хвърлен и отидох да обменям валута, щото знаете ингилизите признават само паунди, еврото им е чужда валута.

И така – заминаваме, приземяваме се, вписваме се в пейзажа... И това, което ме шокира в първия момент – ами аз попаднах на място с най-грозните и лошо облечени хора на света!!!! Достатъчно много съм пътувала по Европа, също и Африка и Азия, но за европейска столица не очаквах подобни креатури и карикатури! Наистина се шашнах, признавам си.

Освен цялата лудница от толкова много хора наоколо, бесният трафик и всички тези откачалки наоколо, първият ден чак се чудех къде съм попаднала. Викам си: „Абе как изобщо тези хора живеят тука?”

Обаче....

Чарът на Лондон е непредвидим и трябва да му свикнеш. Интересното е, че му свикнахме още на втория ден. Престанаха да ми правят впечатление физиономиите и дрехите, както и трафика и забелязах нещо много по-важно, казва се СВОБОДА! Това е впечтленитето ми за атмосферата наоколо, не може да се обясни, само може да се почувства! И другото, което е – пак лично впечатление – МНОГО МИ БЕШЕ ГОТ! Пак не подлежи на обяснение, ами трябва да си там, за да разбереш за какво става дума.

Говоря нарочно за впечатленията ми и атмосферата, защото според мен това е най-важното. Всичко останало можете да го видите на картички, дипляни, по филмчета или при чичко Гугъл. Там има всичко, но не и онова чувство, което бихте (или пък не бихте, отде да ви знам) изпитали, когато се возите по лондонските улици с техните дабъл декъри, особено онези за туристите с откритата горна платформа. Чърчил бил казал, че най-добрият начин да опознаеш Лондон е от горната платформа на дабъл-декър. Напълно съм съгласна с него!

Ние направихме и трите обиколки – жълта, червена и синя, които опасват цялата централна част на Лондон с всичките забележителности. Благодарение на тях имам цялостен поглед върху историческия Лондон в цялото му многоообразие. Другото си беше наша волна програма и смея да кажа, че за 5-6 дни изръшкахме всичко по-интересно като забележителности по Лондон, а освен това и кръчми, опери, ресторанти, пазари, музеи, галерии и всичко, за което може да се сетите.

Не мога да разбера защо тук снимките ни се лепват все отгоре, а не на края на текста, където е курсора. Някакви идеи?
После ще кача повече снимки ....Сега има технически фал някакакъв.
До скоро! :)









4 коментара:

  1. Браво за този старт - и на мен Лондон ми е една от големите любови. Няма да забравя как 800 някъде сериозни люде пихме литри вино с малки сандвичи от пъдпъдъчи яйчица в покритото фоайе на Британския музей. А един от носачите на живителната течност се оказа "Югославянин" и не искаше да признае, че вече няма такъв етикет. За сметка на това, като чу да се дума на български откъм нашата група, взе да наминава доста често и да инспектира нивото на изпълненост на чашите...

    ОтговорИзтриване
  2. Я, къде си била:)))
    Щете щета, ще те чета, Синдарелла!
    Давай нататък...
    Поздрави;-)

    ОтговорИзтриване
  3. Хехехе.... Здрасти и от тук :) Крставите магарета...:) Обаче ме изненад това, за облеклото на лондончани! Странно ми е, но очевидно и те са го подкарали малко през просото в това отношение. Преди време една позната разказваше, че по отношение на облеклото парижаните били издокарани като от кутийка, докато парижанките били облечени сякаш нямат огледала вкъщи - каквото докопали, това навлекли :)

    ОтговорИзтриване
  4. Я гледай ти! Къде си се скрила, комши :)

    ОтговорИзтриване